Русия се готви за едва второто изстрелване на ракета Протон през 2021 година
Ето по какъв начин се стигна до това състояние.
Подобно на голям брой други съветски галактически уреди, раждането на “Протон ” може да се наблюдава до зората на галактическата конкуренция. През 1961 година руският водач Никита Хрушчов планува основаването на амбициозна галактическа стратегия, само че проектите му са оспорени от Министерството на защитата, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета “УР-500 ”, която ще се употребява за галактически цели, само че с цел да удовлетвори настояванията на военните, планува ракетата да има способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-хубавото градивно решение за изработката ѝ. Първоначалният вид да се стикова клъстър от дребни ракети “УР-200 ” е отритнат като неудобен. Затова инженерите се стопират на различен вид – така наречен “моноблок ”, при който двигателният отсек, горивният контейнер и резервоарът с окислителя са подредени един върху различен. Но този вид се сблъсква с ненадейно предизвикателство, подбудено от рестриктивните мерки, наложени от нуждата степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен транспорт.
За да може “УР-500 ” да се побере на руските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надвишава 4.1 метра. За да се запази товароподемността, намаляването на диаметъра би трябвало да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекомерно висока и обслужването на потребния товар и горните степени се оказва мъчно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вид – така наречен “полиблок ”. Благодарение на него днешният “Протон ” е неповторима ракета, без аналог в целия свят.
В центъра на първата степен е ситуиран един контейнер с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест мотора “РД-253 ”. При такава настройка шестте резервоара с моторите мощно припомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета като “Протон ”.
Как обаче “УР-500 ” е преименувана на “Протон ”? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника “Протон-1 ”. Фактически ракетата придобива името на първите си потребни товари.
Разработката на “Протон ” минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов да вземем за пример се пробва да употребява връзките си, с цел да убие плана на Челомей и по този начин средствата да потекат към неговата самодейност – лунната ракета “Н1 ”. Счита се, че “Протон ” е избавена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на “Протон ” са мощно лимитирани и е по-добре тази ракета да се употребява за изстрелването на руски космонавти към орбитата на Луната преди да съумеят американците.
Но историята се развива другояче – Съединени американски щати побеждава в лунната конкуренция. Проектът “Н1 ” не надживява гибелта на Корольов. Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не изпраща човек на Луната. А спасяването на “Протон ” от Келдиш се оказва положително решение – тази ракета се трансформира в най-значимия товарен притежател освен за руската галактическа стратегия, а по-късно и за целия свят. Именно с “Протон ” са изстреляни всички руски станции, както и роботизираните задачи на Съюз на съветските социалистически републики до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартира епохата на комерсиализация на “Протон ”, като първият контракт е подписан с английската компания Inmarsat през 1993 година, а през 1996 година за пръв път полита западен сателит на съветска ракета. Започва съвсем двудесетилетен интервал на усилена употреба, по време на който десетки спътници са изстреляни чрез “Протон ”. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на “Протон ” от началото на нейната употреба – необикновено достижение за тежкотоварната ракета.
Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: “Протон ” не е по никакъв начин надеждна ракета спрямо по-скъпите си западни съперници. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща повреда ( “Протон ” се прекатурва и се разрушава наоколо до стартовата площадка), европейската ракета “Ариана 5 ” регистрира надеждност от 94%. Американската ракета “Делта 4 ” има 96% сполучливи полета. За съпоставяне успеваемостта на “Протон ” е под 90%, което значи, че 1-2 от всеки 10 старта приключва с повреда. За една държавна галактическа стратегия, която може да си разреши да построи аварийни галактически апарати, това може и да е задоволително, само че за частния сателитен пазар е неприемливо. Докато “Протон ” е евтина и налична, западняците биха предпочели нея. Но задоволително е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би подсигурило отпадането на “Протон ”. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети “Фалкън 9 ” на практика изхвърлят Русия от пазара на спътници.
Комерсиалната активност на “Протон ” се управлява от американската компания International Launch Services (ILS). През 2019 година ситуацията става тежко – управлението на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един контракт с огромен сателитен оператор. На 22-ри март същата година шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че страната ще смъкне цените, с цел да може “Протон ” да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но даже и с държавна интервенция мярката не съумява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не желаят да се набутват, имайки поради какъв брой постоянно се проваля “Протон ”.
Така “Протон ” остава да се употребява главно за извеждането на съветски потребни товари, като да вземем за пример изпращането на модула “Наука ” към МКС по-рано през годината. Полетът на 13-ти декември още веднъж ще включва изстрелването на съветски спътници – “Експрес-АМУ3 ” и “Експрес-АМУ7 ”.
Но знаейки какъв брой отлагания търпят съветските планове, това подсигурява, че през по-голямата част от времето ракетата “Протон ” ще бездейства. Дори утрешният старт идва с година забавяне поради факта, че съветските спътници разчитат на западни съставни елементи, а в тази ситуация “Експрес-АМУ3 ” и “Експрес-АМУ7 ” чакаха елементи от Италия, които се забавиха заради пандемията от ковид.
Производството на “Протон ” към този момент затихва. Ракетата е пред пенсиониране – факт, който бе доказан от самия Рогозин. Големите очаквания на Роскосмос са предоставени върху новата ракета “Ангара ”, която се конструира на блоков принцип – т.е. всички степени са основани от еднотипни универсални модули. Това е по-стара идея за сваляне на производствените разноски – ракетата е замислена през 90-те години, когато рядко се разискват благоприятни условия за възвръщаемост (тема, изведена на напред във времето от Илон Мъск и Джеф Безос). За страдание галактическите специалисти са песимисти за бъдещето – например Андрей Йонин, член на Руската академия по космонавтика, твърди, че “Ангара ” е прекомерно скъпа и няма никакъв късмет пред “Фалкън 9 ”. При това въпросът не опира единствено до цената на ракетата – към момента базисни уреди за въвеждането ѝ в употреба не са подготвени, като площадката на новия космодрум Восточний.
И въпреки всичко има известни очаквания – в края на предходната година “Ангара ” хвърча сполучливо на демонстрационен полет от северния космодрум Плесецк. Сега, на 23-ти декември, е плануван нов старт. Очакваме го с неспокойствие!
